Успели личности

• Албрехт Дюрер - известен немски художник.  Това е трогателната история за картината “Ръцете, които се молят” на Дюрер, която е широко разпространена. Тя разказва за това, как Дюрер създал творчеството си, високо оценявайки своя брат, който отишъл да работи в мините, за да подпомага обучението на Албрехт.
  
  
  
  През петнадесети век, в едно малко село до Нюмерберг, живеело семейство с 18 деца. 18! За да може да осигурява храна на масата за тази тълпа, бащата, главата на семейството, ковач по професия, работил почти осемнадесет часа на ден, а в квартала успявал да намери всяка друга работа, за която се плащало. Въпреки привидно безнадеждното им състояние, две от децата на Албрехт Дюрер Старши имали мечта. И двамата искали да следват таланта си в изкуството, но знаели, че баща им няма пари, за да изпрати който и да е от тях в Нюмерберг да учат в Академията.
  След много дълги дискусии през нощта в претрупаното си легло двете момчета накрая измислили споразумение. Щели да хвърлят монета. Този, който загубел, щял да слезе долу в близките мини и с печалбите си да подкрепя своя брат, докато той посещава академията. После, когато този брат, който щял да спечели при хвърлянето на монетата, свършел да учи след четири години, той щял да подкрепя другия брат в академията или с творчеството си или, ако е необходимо, щял да работи в мините.
  Една утрин след църква хвърлили монета. Албрехт Дюрер спечелил и отпътувал към Нюмерберг. Алберт слязъл в опасните мини и през следващите четири години финансирал брат си, чиято работа в академията почти веднага станала сензация. Офорното изкуство на Албрехт, дърворезбите и живописта му с маслени бои били далеч по-добри от тези на неговите професори и докато дойде време да се дипломира, започнал да печели значителни суми за творбите си.
  
  
  Когато младият художник се завърнал вкъщи, семейство Дрюрер организирало празнична вечеря. Накрая Албрехт станал от почетното си място начело на масата, за да вдигне тост за любимия си брат за годините саможертва, които му Албрехт да осъществи амбицията си. Заключителните му думи били:
  - А сега, Алберт, мой щастлив братко, сега е твой ред. Сега ти можеш да отидеш в Нюмерберг да следваш твоята мечта, а аз ще се грижа за теб.
  Всички погледи се обърнали в нетърпеливо очакване към далечния край на масата, където седял Алберт, сълзи се стекли по пребледнялото му лице, клатейки наведената си глава наляво и надясно, докато плачел и повтарял отново и отново:
  - Не ...не ...не ...не.
  Накрая Алберт станал и избърсал сълзите от бузите си. Погледнал към масата лицата, които обичал, и после, държейки ръцете си близо до дясната си буза, нежно казал:
  - Не, братко. Не мога да отида в Нюмерберг. Прекалено късно е за мен. Виж ... виж какво направиха четири години на мините с ръцете ми! Кокалчетата на всеки пръст са се строшавали поне веднъж и напоследък страдам толкова силно от артрит на дясната си ръка, че дори не мога да държа чаша, за да отвърна на тоста ти, а какво остава да правя тънки линии по пергамент или платно с молив или с четка. Не, братко ... прекалено късно е за мен.
  По-късно, когато тържеството приключило и всички се разотишли, Албрехт отишъл до стаята на брат си. Вратата била леко открехната и Албрехт могъл да види как Алберт бил коленичил до леглото си и със сключени за молитва ръце се молел Бог да блогослови неговия брат. Албрехт бил разтърсен.
  Изминали са повече от 450 години. Досега стотиците шедьоври на Албрехт Дрюрер: портрети, скици с въглен и позлатен молив, картини с водни бои, дърворезби и медни гравюри се намират във всеки голям музей в света, но шансовете са големи ние, както повечето хора, да знаем само една от творбите на Албрехт Дрюрер. Дори е възможно да имаме копие на тази негова творба.
  Един ден, за да отдаде почит на Алберт за всичко, което той бил жертвал, Албрехт Дрюрер старателно нарисувал натрошените ръце заедно с дланите и изтънелите пръсти, протегнати към небето. Той нарекъл силната си картина само "Ръце", но почти веднага целият свят отворил сърцата си за шедьовъра му и преименувал израза на любовта му в "Молещите се ръце".
  Следващия път, когато видиш копие на „Молещите се ръце”, вгледай се по-дълго. Нека то да ти напомни, ако все още имаш нужда от напомняне, че никой, никой никога не успява сам!
   
• Опра Гейл Уинфри е американска телевизионна водеща. Нейното тв шоу ѝ спечелва няколко Награди "Еми" и се счита за най-успешното токшоу в историята на телевизията.  Опра също се занимава с литературна критика, а като актриса има номинация за Оскар. Обявена е за най-богатия афроамериканец на 20 век и единствения в света черен милиардер. Родена е на 29 януари 1954 г. в градчето Косцюшко, щата Мисисипи. В кръщелното ѝ свидетелство името е записано Орпа, но тя е преценила, че Опра е по-благозвучно. Родителите й били много млади и не са я желаели, тъй като са нямали средства, с които да се грижат за нея. Опра е отгледана от баба си, която била толкова бедна, че обличала момичето в дрехи, ушити от чували за картофи. Животът в онези времена бил много тежък, а за Опра било направо жестока игра на съдбата. Едва деветгодишна била изнасилена за първи път, което не впечатлило никого от близките ѝ, дори баба ѝ. Амбициите на баба й стигали дотам, че да научи внучката си да чете, преди да тръгне на училище, да я заведе в църковния хор и да я бие с метлата, всеки път, когато сбърка нещо или не се подчини. В крайна сметка, Опра едва 14-годишна родила бебе, което обаче починало малко по-късно. Най-логичното, което прави Опра е да избяга от къщи и никога повече да не се връне към света на своите кошмари. По същото време съдбата се смилява над нея. Печели стипендия в Глендейл и с това започва нейният път към славата и властта.
  Тя е първата жена в света, която натрупа богатство, измерващо се с милиарди, от водене на тв предавания и продажба на стоки, свързани с този бизнес. Фирмата ѝ е се казва "HARPO" - Опра, написано наопаки.
  Още като гимназистка в Нашвил започва като водеща на радиопредаване. Тогава е най-младата жена пред микрофона, първата афроамериканка.
  Тв дебютът ѝ е като водеща на новинарска емисия в Балтимор, Мериленд. През 1984 г. се мести в Чикаго, получава шанса да води свое шоу, в началото наречено "Опра Уинфри шоу", а по-късно просто "Опра"
  След две години вече има най-висок рейтинг. Съобразява се с традиционните рамки на жанра "токшоу" - кани хора, които имат някакво страдание, искат да се оплачат или са жертви на нещастен случай. Постепенно започва да използва програмата за благотворителни цели.
  В същото време чупи телевизионните условности, като опитва да разговаря открито за различни неудобни теми от всекидневието, например сексуалната злоупотреба с деца или дрогирането при възрастните.
  В продължение на 18 години нейното шоу е неизменно №1 в американската тв индустрия.
  През 90-те организира телевизионен "Читателски клуб" (Oprah's Book Club), който веднага става най-влиятелният в САЩ. Много автори представят книгите си при нея, един от последните беше Бил Клинтън с автобиографията "Моят живот". Клубът става най-важен индикатор за класациите на бестселърите и влияе изключително върху продажбите. Опра се сдобива с огромно влияние върху американските медии. Веднъж, през 1996 г., в предаване за говеждото месо, тя казва: "Вече ще се въздържам да ям бургери." Това води до акция на тексаските животновъди, които я обвиняват, че е допринесла за срив в цената на месото и загуби за 12 млн. долара. Съдът обаче я провъзгласява за невинна.
  Опра Уинфри е създала благотворителната организация "Ангелска мрежа" ("The Angel Network"), собственото ѝ списание се казва "О и О у дома" ("O and O at Home") и излиза в тираж 2,7 млн. екземпляра месечно, телевизията ѝ е "Oxygen" (Кислород). Президент е на "Harpo Productions".
  Опитвала е и като актриса. Дебютира в "Пурпурен цвят" на Стивън Спилбърг през 1985 г., когато е номинирана за два "Оскара" и "Златен глобус".
  Участва в екранизацията на "Цветни хора" ("The Colored People") от Алис Уокърс, продуцира и играе и във филмовата версия на "Любима" ("Beloved") от нобеловата лауреатка Тони Морисън.
  
   
  Иначе е инициатор, продуцент и автор на още десетина тв програми (например, "Опра след шоуто"), на благотворителни организации и акции.

         http://www.lifehack.bg/self-improve/giteiskite-uroci-opra-za-uspeh/

• Стив Джобс е роден на 24-и февруари 1955 г. в Сан Франциско.  Той е незаконнороден син на Абдула Джандали, който по произход е сириец и американката Джоан Симпсън и още като невръстно бебе е осиновен от Пол Джобс и Клара Джобс-Акопян от Маутин Вю, Калифорния, които го кръщават Стив Пол. Той умира на 5-и октомври 2011 г. Стив Пол Джобс е бил американски предприемач и изобретател. Той остава в историята като съосновател, председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор на Apple Inc. Заемал е длъжността изпълнителен директор на Pixar Animation Studios, а през 2006 г. става член на борда на директорите на The Walt Disney Company, след закупуване на Pixar от Disney. Също така е продуцент на филма "Играта на играчките" (1995). Стив Джобс е признат за изключително знакова фигура в света на високите технологии. MarketWatch го определя като CEO на десетилетието, а списание Fortune го поставя начело в класацията на най-умните хора в света на високите технологии. През 2010 г. оглавява класацията на MediaGuardian като номер едно в медийния бизнес.
  Едни от книгите, които могат да се прочетат за Стив Джобс и за неговите професионални успехи са: "Стив Джобс - официална автобиография", "Презентирай като Стив Джобс", "Мъдростта на Стив Джобс за бизнеса", "iСтив - Словото на човекът прозрял в бъдещето" и други.
  
  
  
• Уилям Хенри Гейтс III (по-известен като Бил Гейтс) е програмист и бизнесмен, съосновател с Пол Алън на компанията „Майкрософт“. Бил Гейтс е роден на 28 октомври 1955 година. Той е от заможно семейството и има дълги години опит и връзки в бизнеса и политиката - неговият прадядо е бил кмет, дядо му е бил вицепрезидент на националната банка, а баща му Хенри Гейтс е известен адвокат. Гейтс показва своите възможности още в началното училище, където изненадва преподавателите си със своите научни познания и особено с математическите си възможности. Родителите му виждат неговия талант и решават да го пратят в частното училище „Лейксайд“, като искат той да развие своята заложба там. Тази тяхна стъпка има голямо значение за Бил Гейтс, защото именно там той се среща за първи път с компютрите и те стават неразделна част от живота му.

През 1973 Бил Гейтс бил приет в Харвардския университет. По-късно той видял, че има доста големи възможности в софтуерния бизнес, и прекъснал обучението си в „Харвард“.
Той и Пол Алън създали компанията „Майкрософт“ през лятото на 1975, когато Бил Гейтс бил едва на 19 години. През 1977 г. ръководството на Харвардския университет удостоява Бил Гейтс с диплома „поради неговите особени заслуги“.